Отлепване на ретината
Какво е отлепване на ретината?
Аблацията на ретината или отлепването на ретината е спешно състояние, което трябва да се оперира възможно най-бързо, за предпочитане в рамките на 24 часа. При аблация ретината се „разцепва” и се образува дупка на ретината. Вътреочната течност влиза в дупката на ретината и отделя ретината от подлежащата част на окото.
Какви са симптомите при отлепване на ретината?
Пациентът вижда поява на тъмни сянки. Когато отлепването достигне центъра на зрението или макулата, което може да се случи в рамките на 1-2 дни, зрението става много слабо и вече пациентът не може да чете или да разпознава предмети в пространството.
Как се лекува аблацията на ретината?
Ретиналната аблация се лекува с операция, наречена витректомия. Тъй като ретината се храни само докато е прикрепена към подлежащата хориоидея, всяко отделяне на ретината или аблация трайно уврежда ретината. Следователно операцията на окото трябва да се извърши възможно най-скоро и всяко чакане води до по-лош резултат след операцията. Очната операция се извършва под местна упойка със седация. Този вид очна операция е напълно безболезнена. Операцията отнема средно около час. След операцията пациентът може да се прибере в същия ден.
По време на витректомията навлиза се в окото чрез 3 малки дупки с размер под 1 милиметър направени върху бялата част на окото (склера). По време на операцията стъкловидното тяло на окото се отстранява, което е разводнено и е причинило аблация. По-късно стъкловидното тяло се замества с нормална вътреочна течност, която окото само произвежда и окото функционира нормално. След отстраняване на стъкловидното тяло се идентифицират дупки в ретината, ретината се връща към подлежащите части на окото и дупките се обработват с лазерна фотокоагулция.
Какво се поставя в окото след операция за аблация?
В края на операцията се поставя газ или силиконово масло в окото, за да се задържи ретината, докато ретината не бъде напълно залепена. Предимството на газовете е, че те изчезват от окото след 2-6 седмици и не е необходимо да ходите на допълнителни операции. В случаите на аблации, които не са открити навреме или са сложни, в очите се поставя силиконово масло, което след това се отстранява от окото след няколко месеца, но може да остане с години, ако окото е силно увредено. Понякога, особено при тежка аблация, човек трябва да се подложи на множество операции, за да постигне желания резултат.
Колко време е възстановяването и как да се държим в следоперативния период?
След операцията окото не е много зачервено или възпалено и възстановяването е бързо. Слагат се капки за няколко седмици и окото трябва да бъде затворено само за един ден. Прегледите се планират в деня след операцията, 7 дни след операцията и 2-3 седмици след операцията. Вече след 30 дни при неусложнени аблации, пациентът може да се върне към ежедневните си дейности. В рамките на 10 дни се изисква почивка и позициониране на тялото обикновено в легнало положение по корем или седене с главата надолу.
Диабетна ретинопатия
Диабет и око
Диабетът е водещата причина за слепота и намалено зрение в световното население в трудоспособна възраст. За съжаление, окото често е засегнато от диабет и никоя част от окото не е пощадена. Очите на диабетиците са предразположени към различни възпаления и дегенеративни процеси, а по-рано се появява и катаракта. Най-важното усложнение на очите при диабет е диабетната ретинопатия.
Какво е диабетна ретинопатия?
Това е усложнение на диабета, което причинява увреждане на вътрешния слой на окото, който се състои от нервни клетки, наречен ретина. Ретината играе ключова роля в зрението на човека, тъй като светлината, която навлиза в окото вътре, в зрителният нерв и ретината, се трансформира в електрически импулс, който преминава през зрителния нерв към мозъка. Диабетът е микроангиопатия, тоест заболяване на малките кръвоносни съдове, така че ретината, която има много малки кръвоносни съдове, е особено засегната.
Какви са симптомите на диабетната ретинопатия?
Зрителното увреждане е основен симптом на диабетна ретинопатия. Нарушаването на зрението възниква по две причини. Първият е, когато кръвоносните съдове в центъра на окото станат пропускливи поради повишените нива на кръвната захар, което води до оток или подуване в центъра на окото (макулата). Наричаме това състояние диабетен макулен оток. Течността, която изтича от кръвоносните съдове, уврежда нервните клетки, които след това дегенерират, причинявайки отслабване на централното зрение.
Друг начин, при който диабетът причинява намаляване на зрението е, когато дългогодишният диабет причинява запушване на кръвоносните съдове на окото. В този случай отговорът на окото при исхемия (недохранване) е развитието на неоваскуларизация или „нови и чужди” кръвоносни съдове. Този етап на диабетната ретинопатия се нарича пролиферативна диабетна ретинопатия. Новообразуваните кръвоносни съдове имат много нестабилна стена, която често се спуква, което води до кървене в окото или хемофталм. Пациентът вижда това като внезапна загуба на зрение или усещане за мъгла пред очите. Ако не се лекува, с кръвоносните съдове се разраства и съединителна тъкан, която поради своите контрактилни свойства повдига ретината. Това е много опасно състояние и много взискателно за лечение.
Как се лекува диабетна ретинопатия?
Първоначално основното лечение беше лазерното лечение, при което се коагулираха „чуждите” кръвоносни съдове на ретината. Днес стандартът за лечение както на диабетният макулен оток, така и на диабетната ретинопатия са интравитреалните инжекции от групата на лекарства анти-VEGF. Инжекциите се прилагат след локална анестезия с капки през склерата и са напълно безболезнени. Лечението се провежда месечно в продължение на няколко месеца или години. С тези инжекции се постигат по-добри резултати, отколкото след лазерно лечение, тъй като лазерът уврежда и околната здрава тъкан. Често се постига подобрение на зрението, а не само стабилизиране на съществуващото зрение. След подобряване на зрението с инжекции, лечението се допълва с класическо лазерно лечение, което след това трайно запазва състоянието.
Защо е важно ранното откриване и лечение на диабетна ретинопатия?
При напреднала диабетна ретинопатия новообразуваните кръвоносни съдове и пролиферациите унищожават здравата тъкан на ретината или чрез кървене, или чрез възпрепятстване на нормалното кръвообръщение. Ранното лечение с инжекции и лазер води до унищожаване на тези новообразувани кръвоносни съдове. Развитието им също може да бъде предотвратено, ако лечението с инжекции и лазер започне навреме.
Какво става, ако диабетната ретинопатия е напреднала?
Ако диабетната ретинопатия е прогресирала до по-тежка степен на пролиферативна диабетна ретинопатия, при която новообразуваните съдове кървят в окото и унищожават и отлепват ретината, операцията е единственият избор на лечение. Очната операция се нарича витректомия и е напълно безболезнена за пациента. Процедурата се извършва под местна упойка, след което пациентът може да се прибере вкъщи. Днес, с напредването на хирургическите техники и технологии, тези операции се извършват възможно най-рано, защото са минимално инвазивни и зрителният резултат е по-добър.
Как да предотвратим развитието на диабетна ретинопатия?
Трябва да се положат всички усилия, за да се избегне това сериозно усложнение. Затова всеки пациент с диабет се нуждае от редовен контрол на очите поне веднъж годишно. Прегледът трябва да включва разширяване на зениците и преглед на очното дъно, а не само изследване на зрението, тъй като може да има промени, въпреки че пациентът не забелязва зрително увреждане.
Макулна дегенерация
Макулна дегенерация свързана с възрастта.
Макулата или жълтото петно е централната част на ретината, която ни позволява да виждаме, четем и различаваме фини детайли централно. Макулната дегенерация е заболяване, което обикновено се среща при по-възрастни, обикновено на възраст над 50 години, което води до загуба на зрение в центъра на зрителното поле, което прави трудно и невъзможно да се чете и разпознава лицето на хората, въпреки че оставащото периферно зрение позволява други ежедневни дейности. Рискови фактори, различни от възрастта, включват фамилна анамнеза, тютюнопушене и високо кръвно налягане и повишен прием на мазнини. Различават се в две форми: „суха“ и „влажна“.
Какво е „суха” и какво е „влажна” макулна дегенерация?
„Сухата” форма на макулна дегенерация се проявява чрез промени в клетките на ретината, отговорни за зрението. „Сухата” форма прогресира по-бавно от „влажната” форма на макулна дегенерация, но също така води до трайно намаляване на зрителната острота с течение на времето. Най-тежката форма на „суха” дегенерация води до пълна загуба на части от ретината, което се нарича „географска” атрофия, тъй като напомня на географска карта на райони, където тъканните части, отговорни за зрението, липсват. За съжаление, понастоящем няма ефективен начин за лечение на макулна „суха” дегенерация, но е изключително важно да се приема комбинацията от витамини и високи дози лутеин, омега киселини и антиоксиданти, които съществуват днес в готови фармацевтични препарати и доказано забавят прогресията на „суха” сенилна дегенерация на макулата, както и нейния преход във „влажна”.
При „влажната” форма на сенилна макулна дегенерация, с разпадането на макулната тъкан, възниква и кървене и натрупване на течност от анормални кръвоносни съдове под макулата. Ако не се лекува, се появяват мембрани и цикатрикси в продължение на няколко седмици или месеци, което причинява трайни и непоправими щети на фоторецепторите на макулата и бърза загуба на зрителната острота.
Какви са симптомите на „влажната” макулна дегенерация?
Централното увреждане на зрението, затруднено четене, появата на централно разположена сянка или тъмно пето или загуба на част от изображението в центъра, изкривени линии (напр. при решаване на кръстословица), проблем с диференцирането на цветовете и бавното възстановяване на зрението при преминаване от светла стая в тъмно са най-честите симптоми на „влажна” дегенерация на макулата.
Как се диагностицира „влажна” макулна дегенерация?
Опитен офталмолог може да определи кървенето и отока на макулата чрез разширяване на зениците и изследване на макулата. Потвърждение на диагнозата се получава по време на същия преглед чрез сканиране на OCT-А устройство. Понякога се прави и допълнително потвърждение чрез флуоресцеинова ангиография.
Как се лекува „влажна” дегенерация на макулата?
Въпреки че „влажната” дегенерация, за разлика от „сухата”, причинява бърза загуба на зрението, сега има много ефективни анти-VEGF (анти-съдов ендотелен фактор на растежа) лекарства, които намаляват кървенето и изтичането на течност под макулата и подобряват зрението. Лекарствата трябва да се прилагат чрез инжектиране в окото. Инжекциите се поставят в окото под локална анестезия и не са болезнени. След амбулаторно приложение пациентът веднага се прибира вкъщи. Лечението продължава от няколко месеца до няколко години и изисква многократни инжекции на интервали от един месец които по-късно се разреждат през няколко месеца.
Защо е важно ранното откриване и превенцията?
Превантивният офталмологичен преглед е много важен за пациенти в напреднала възраст, при което простото разширяване на зениците може да определи състоянието на макулата. Първоначалните промени във „влажната” дегенерация могат успешно да бъдат лекувани с тези инжекции и може да не бъдат веднага забелязани от пациента.
Макулна дупка и целофанова макулопатия
Заболявания в областта на макулата.
Отделна група от заболявания на макулата или жълтото петно, при които се образуват мембрани над центъра на зрението ни, се наричат повърхностни заболявания на макулата и включват разкъсване и оформяне на „дупки” на макулата, целофанова макулопатия и витрео-макуларни тракции.
Какво е макулна дупка?
Дупката на макулата е дефект на ретината в областта на макулата и може да бъде разцепване на слоевете в пълната дебелина на ретината или частично. Заболяването обикновено се развива без ясна причина, поради стареенето на окото. По-често се среща при хора над 60 годишна възраст и по-често при жени. При по-малък брой пациенти нараняването при травма на окото води до дупка в макулата.
Какви са симптомите на макулната дупка?
Заболяването обикновено се проявява на едно око и е напълно безболезнено, т.е. пациентът не забелязва никаква болка или дискомфорт за окото. Дупката в макулата се разглежда в четири стадия, в зависимост от размера на дупката. Само фактът, че заболяването обикновено се появява само в едното око, може да доведе до диагностициране на заболяването късно. Тъй като другото око обикновено е здраво и пациентът вижда добре, първоначално не се забелязват симптоми или се забелязват, ако здравото око случайно се затвори.
Тъй като болестта засяга центъра на окото, пациентът няма дефекти в зрителното поле, но се оплаква, че вижда по-малко централно, тоест става трудно да се забележат чертите на лицето и детайли на областта около него. Когато четете, може да забележите, че липсват букви или че правата линия става пунктирана.
Какво е целофанова макулопатия?
Целофановата макулопатия е заболяване на макулата, при което се развива мембрана, която пресича центъра на зрението. Тъй като мембраната прогресира и става по-плътна и се контрахира, болестта се обозначава като макуларно набръчкване или macula pucker.
Какви са симптомите на целофановата макулопатия?
Заболяването се проявява чрез замъгляване и изкривяване на централното изображение, което се забелязва най-добре при четене: буквите са замъглени и правите линии стават вълнообразни.
Как се диагностицира целофанова макулопатия и дупка в макулата?
Опитен офталмолог диагностицира заболяването с очен преглед, след като зеницата се разшири и по-подробно се обърне внимание в размера на дупката в макулата или дебелината на мембраната. Окончателната диагноза се поставя чрез неинвазивен диагностичен метод, наречен OCT (оптична кохерентна томография). Оценката и класификацията на размера на самата дупка е много важна в процеса на проследяване и лечение. А именно, малките дупки и леките целофанови макулопатии обикновено водят до леки симптоми и в много случаи пациентите дори не ги забелязват. Големите дупки или по-плътните мембрани създават значително зрително увреждане и обикновено не прогресират, но трябва да бъдат лекувани.
Как се лекува целофанова макулопатия и дупка в макулата?
Макулните дупки обикновено се лекуват хирургично, въпреки че за малки дупки се предлага и консервативно лечение с инжекции. Това лечение обаче се оказа по-малко ефективно от очакваното, така че операцията остава метода на избор. Целофановата макулопатия се лекува само хирургично.
Очната операция, за лечение на тези заболявания на макулата, се нарича витректомия. Това е минимално инвазивна хирургична процедура и се провежда под локална анестезия. Чрез малки отвори под 1 мм навлиза се в дълбочината на окото и последва премахване с пилинг (обелване) с най-финните инструменти използвани в очната хирургия, които преминават над макулата. Операцията има висок успех, тъй като в повече от 98% от случаите дупките се затварят и се отстраняват мембраните. Самата операция за пациента е бърза и безболезнена. След операцията пациента се прибира веднага вкъщи и се преглежда на следващия ден. Увеличаването на зрителната острота е по-добро, ако заболяването се диагностицира рано.
Операцията завършва с инжектиране на въздух или газ в окото, което временно притиска ретината и макулата, което позволява по-бързо възстановяване на предишната, нормална анатомична форма. Предимството на газовете и въздуха е, че те излизат от очите след 2 до 4 седмици и няма нужда да се подлагат на допълнителни операции.
Какъв е периода на възстановяване след операция на дупка в макулата или целофанова макулопатия?
Възстановяването след очна операция е бързо, окото не се дразни и не е болезнено. Поставят се капки за няколко седмици. Тъй като в окото има въздух или газ, зрението постепенно се връща, когато газта излиза от окото. Възможно е лекарят да помоли пациента да се позиционира легнал настрани или с главата надолу през първите няколко дни.
Анти – VEGF терапия
Анти – VEGF лекарства
Анти-VEGF лекарствата са нова група „умни“ лекарства, които се използват при лечението на заболявания на ретината през последните 15 години. Тези лекарства осигуряват значително подобрение в резултатите от лечението на преди нелечими или трудно излечими заболявания на ретината. Те обикновено се използват за лечение на „влажна” форма на дегенерация на макулата, диабетна ретинопатия, тромбоза на кръвоносните съдове на ретината и някои други заболявания на ретината.
Как се прилагат анти-VEGF лекарства ?
Целият процес отнема 15 минути. Окото се анестезира с капки, дезинфекцира се с йод и следва инжектиране на лекарството с тънка игла 30G. Приложението е безболезнено и пациентът се прибира вкъщи веднага. След пристигането си у дома пациентът може да свали превръзката от окото и да започне да поставя антибиотични капки в продължение на няколко дни. Лечението се провежда ежемесечно и трябва да се прилага месеци или години с възможни прекъсвания и редовни проверки.
