В кои случаи се налага кератопластика?
Кератоконус
Какво е кератоконус?
Кератоконусът е най-честата дегенеративна промяна на роговицата, характеризираща се с невъзпалително прогресиращо изтъняване на роговицата, която придобива конусовидна форма. Това заболяване засяга един човек на две хиляди души, по-често е при мъжете. Среща се във всички популации по света, въпреки че се среща по-често при някои етнически групи, като тези от азиатски произход.
Точната причина за кератоконуса все още не е известна, но се смята, че е свързана с лоша ензимна активност в роговицата. Установено е също генетично предразположение, тъй като се среща по-често в семейства, на които вече е диагностициран кератоконус. Прогресията на кератоконуса е по-бърза при пациенти със синдром на Даун. Смята се, че заболяването обикновено засяга и двете очи, но най-често едното око има по-изразена прогресия на заболяването. Обикновено прогресира най-много през юношеството и след това се стабилизира (макар и да не е правило) в четвъртата декада от живота.
Какви са симптомите на кератоконуса?
Симптомите на кератоконуса са едностранното намаляване на зрителната острота което най-често се дължи на прогресиращо късогледство и астигматизъм, които стават неправилни. Основните признаци са централно и парацентрално изтъняване на стромата (най-плътната част) на роговицата. Тя придобива конична форма.
Кои са методите за лечение на кератоконус?
Лечението на леки до умерени форми на кератоконус се състои в носенето на очила и/или меки, полутвърди или твърди контактни лещи и редовното наблюдение на прогресията на заболяването. Метода CXL (Corneal collagen cross-linking) се препоръчва при прогресиращи форми на заболяването. Пациентите, които са добре толерантни към лещата, често са доволни от зрението си, докато пациентите с напреднал кератоконус са тези, които не могат да носят лещата и са с острота на зрението под 30%. Пациенти с изразено изтъняване на роговицата са кандидати за операция на роговицата. Ако настъпи декомпенсация на роговицата и тя необратимо загуби своята прозрачност, тогава перфоративната роговична трансплантация е единственият метод на избор за тези пациенти. Най-добрите техники, използвани за диагностициране и проследяване на хода на заболяването, са OCT-оптична кохерентна томография на предната част на окото и компютърна топография на роговицата, компютризирана с Pentacam.
CXL (Corneal collagen cross-linking) – фототерапия за нарушения в структурата на роговицата.
CXL (Corneal collagen cross-linking) е процедура, която се опитва да засили отслабените колагенови връзки на роговицата и по този начин да забави прогресията на кератоконуса. Акцентът е върху думата да се „забави”, тъй като процедурата се използва в света от около 20 години, така че все още не е минало достатъчно време да се каже със сигурност, че CXL определено спира кератоконуса. Според досегашния опит, 20% от пациентите, подложени на тази процедура, са претърпяли трансплантация на роговицата на по-късен етап.
Хората, на които се препоръчва CXL, са пациенти с кератоконус, чиято дебелина на роговицата не е по-малка от 390 микрона, пациенти, чиято роговица е ясна, прозрачна и без патологични белези, с по-голяма стойност на силата на пречупване на стръмният меридиан на роговицата – максимум 60 диоптри, а зрителната острота с очилата им може да бъде до 0,9. Пациентите с други заболявания на роговицата и разбира се, пациентките които са бременни, не са кандидати за CXL.
Процесът на CXL отнема около 30 минути. Извършва се под локална капкова анестезия и е напълно безболезнен. С финна шпатула се премахва повърхностния слой на роговицата или нейния епител. След това роговицата се накапва с високи дози витамин В2 (рибофлавин) под формата на гъста течност, в продължение на 10 минути. Рибофлавинът тук играе многофункционална роля. На първо място за укрепване на роговицата, но също толкова важна е и ролята му за защита на по-дълбоките структури на окото от UV лъчите, които окото ще поеме по-късно. След завършване на накапването роговицата се облъчва с UV лампа през следващите 10 минути. След приключване на процедурата върху лекуваната роговица се поставя мека контактна леща, която непрекъснато остава в окото за 3 до 7 дни. Пациентът получава локална терапия под формата на капки, които ще поставя през следващите два месеца.
Описаната процедура принадлежи към т.нар. Дрезденски протокол. Реалните резултати след CXL се оценяват след 6 до 12 месеца след операцията при възрастни пациенти и до 24 месеца при деца. Пациентът може да продължи да носи контактни лещи след възстановяването и много често лещите са със същите параметри като преди процедурата.
Псевдофакична булозна кератопатия
Какво е булозна кератопатия?
Булозната кератопатия (БК) е патологично състояние, характеризиращо се с образуването на малки везикули (мехурчета) или були поради загуба на ендотелната функция на роговицата.
Предразполагащите условия за развитието на БК са напредналият стадий на ендотелната дистрофия на Фукс (генетично наследствено заболяване в 90% от случаите или възникнало без фамилна анамнеза в 10% от случаите), дългата продължителност и възможните усложнения по време на операция на катаракта, при която ендотелните клетки (роговичните ендотелни клетки, които поддържат непрозрачността на роговицата) са трайно увредени.
Какви са симптомите на заболяването?
Клинично БК се представя с намалена зрителна острота, усещане за чуждо тяло, болезненост, зачервяване и стесняване на очната цепка. Диагнозата се поставя чрез изследване под биомикроскоп, където се вижда оточна роговица с намалена прозрачност и с мехурчета. Измерването на дебелината на роговицата чрез оптична кохерентна томография потвърждава клиничното изследване.
Методи на лечение.
В терапията се използват капки и гелове за смазване и овлажняване на очите, терапевтични меки контактни лещи и трансплантация на амниотична мембрана (ТАМ) за облекчаване на болката и защита на откритите нервни окончания. Точният механизъм на действие на амниотичната мембрана е неизвестен, но е доказано, че TAM подобрява заздравяването на епитела, тъй като служи като мембрана за растеж на ендотелни клетки, предотвратява инфилтрацията на възпалителните клетки и намалява апоптозата на кератоцитите. Задна ламеларна кетаропластика и DMEK се извършва при пациенти, когато не са настъпили промени в пълната дебелина на роговицата (във всичките й слоеве), докато перфоративната кератопластика се извършва при необратимо замъгляване на роговицата.
Херпетичен кератит
Какво е херпетичен кератит?
Херпесният вирусен кератит (HSK) е втората водеща причина за слепота в развитите страни след катаракта, главно поради рецидивиращия си характер. Има осем известни херпесни вируса, като, най-честият е HSV-1 и е отговорен за 78% -98% от случаите за HSK. В зависимост от вида на засегнатата тъкан, херпесната очна болест може да засегне различни части на окото и много често засяга роговицата, където причинява първична инфекция и стромален кератит, който много често се повтаря, оставяйки след себе си непрозрачен роговичен белег, снабдяващ се по-късно и с кръвоносни съдове.
Какви са симптомите на заболяването?
Повърхностното херпетично възпаление на роговицата обикновено започва едностранно с повишена чувствителност и непоносимост към светлина, стесняване на очната цепка, зачервяване, усещане за чуждо тяло в окото и намалено зрение. Мътнините се развиват в епитела, в който се създават дефекти по повърхността на роговицата като точки, клонки и звездички. По-късно в хода на заболяването повърхността на роговицата заздравява, но вътре в роговицата се образува мътнина, която, ако е централна, предотвратява доброто зрение.
Как се диагностицира заболяването?
Клиничното изображение е важно за диагностициране и е възможно изолирането на вируса от тампон при вземане на роговичен секрет. В първия етап на заболяването оцветяването на повърхността на роговицата показва типична промяна във формата на дърво (или някаква друга форма на дефект на епитела), а в по-късен етап се наблюдава белег на роговицата с кръвоносни съдове.
Методи на лечение.
При лечението се използват локални и системни вирусостатици, механично разрушаване на структурата (дебридмент), антибиотици и витамини. За лечение се използват медикаменти за повърхностен кератит, а прави се и предна ламеларна кератопластика, докато при поява на роговични стромални белези със или без неоваскуларизация на роговицата се прави перфоративна кератопластика.